Днес ви срещаме отблизо с Иво Иванов – един много специален човек, който е част от Живот на Колела още от самото начало.
Иво е една от задвижващите сили на Живот на Колела – част от хората, които ни помогнаха да стартираме този проект и вече повече от 10 години да го развиваме. Няма да крием, че Иво заема жизнено важно място и в нашия личен живот. Освен истински професионалист и „магьосник с камера“, той е истински приятел и човек с главно „Ч“ .
„Kогато миналата година мой приятел спомена за плажно/пясъчно състезание в Япония, първата мисъл, която мина през главата ми, беше… Ами ако успеят да направят нещо по-добро от това, което се случва в Америка напоследък?“ – споделя Иво.
Загатваме ви съвсем леко за едно вълнуващо пътуване и стотици кадри, запечатали емоция и автентичност сред магичния бяг на пясък и слънчеви лъчи… Едно приключение, за което Иво разказа пред екипа на Живот на Колела – с думи и с неповторими мигове, уловени в снимки. Четете до края!
1. Как се запали по фотографията и от колко време си отдаден на това изкуство?
Фотографията е в живота ми вече 20 години. Започна като чисто любопитство към съветския фотоапарат, с който майка ми регистрираше доста успешно моето ранно детство. С течение на времето, експериментите започнаха да придобиват някаква осезаема форма и в един момент, някъде между средното техническо училище, армията и университета, успях да получа емпирично доказателство, че половината от мозъка ми, която е отговорна за аналитичното и логичното мислене, няма да ми е много полезна в процеса на кариерното ми развитие. От този момент, за мен имаше само една посока, в която исках да продължа. За мой късмет, по това време технологичната еволюция започна да предлага на масовия потребител гъвкавостта на цифровата фотография, което се оказа допълнителен мотив за вземане на горното решение.
2. А любовта към моторите и автомобилите? Как пламна бензинът в кръвта, коя беше първата искра?
В процеса на израстване, мъжката част от моето семейство винаги е била в контакт с автомобили и мотори. Дядо ми беше от самоуката порода механици, за които двигателите, произведени в тогавашния СССР, нямаха много тайни.
Спомням си разказите на баба ми и баща ми за това как дядо ми се е сдобил с мотор с кош, след напускането на немските части от България през 1945 г.
Имайки предвид всичко това, не ми трябваше кой знае колко много, за да вляза в тези кръгове, скоро след напускането ми на България. За себе си, аз успях да намеря хора и преживявания, които да ми дават елемента на удоволствие и удовлетвореност, съчетани с това, което по това време беше вече оформена професионална посока.
3. Как фотографията и моторите станаха едно? Как тази страст се превърна в твоя професия?
Моторите и автомобилите се настаниха трайно в живота ми, малко след напускането на България през 2008 г. Аз имах бегла идея за тази култура и хората свързани с нея, но първият ми директен досег с нея ми даде ясен сигнал, че това е сцената, която искам да споделям с хората около мен, чрез това, което работя.
4. Работата ти е свързана и с пътуване. Коя е най-вълнуващата дестинация, с която фотографията и моторите са те срещали?
Всяко едно от местата, на които съм бил, има собствена атмосфера и очарование. Самата дестинация няма особен ефект за мен, ако не е свързана с хора и събития, които да ми напомнят и да ме накарат да си кажа…“Ще се видим следващата година!“ Продължавам да се връщам в Нормандия (Франция), Рйомо (Дания), Щутгарт (Германия), а от тази година, в списъка добавих и Оарай (Япония). Кадрите от Sand Flat’s – Sun Beach говорят сами и предават емоцията, която иначе не би могла да бъде описана… Старая се да уловя атмосферата и да я запечатам във вечността, тъй като всяко едно от тези места е специфично и уникално. Хората са различни, но обединени от една страст.
„Обиколих половината земно кълбо, за да посетя Япония само за 48 часа. Има много извинения, заради които да не се впуснете в подобни начинания, но „Ами ако…?“. Въпросът е какво ви изтласква извън зоната ви на комфорт. И тогава, когато се върнете у дома и започнете да избирате заснетия материал, вътрешният ви глас разтърсващо шепне в главата ви… „Казах ти…“ – споделя Иво.
5. Имаш ли любим мотор/автомобил, който обожаваш да снимаш? А любим кадър, за който дълго време си чакал да стане реалност?
Имам изявена слабост към моторите, произведени около или след втората световна война. Ренесансът на автомобилостроенето през 50-те и 60-те също предлага изключително интересни инженерни произведения.
Мисля, че любимият ми кадър е все още някъде там… около стартовата линия, и чака да бъде заснет. Имам лист с места, които все още чакат да бъдат посетени. Може би кадърът е там!?
6. Какъв мотор или автомобил мечтаеш да снимаш?
Не съм сигурен, че имам списък с мотори или коли, които желая да снимам. С годините свикнах да „изстисквам“ всичко от машината пред обектива ми и да извличам максимума от това, което имам на разположение. Всяко едно превозно средство има уникални характеристики и ако аз съм способен да ги покажа и представя, моята работа е свършена.
7. Когато чуеш „живот на колела“, коя е първата ти асоциация?
Един от многото първи спомени зад това име е създаването на графичната идентичност на това, което е днес Живот на Колела, и през колко варианта и опции минахме, докато се спрем на това, което е днес.
Благодарим от сърце на Иво за отделеното време, за интервюто, и най-вече за това, че е до нас от самото начало и непрестанно ни помага и подкрепя! Без него, двигателят на Живот на Колела нямаше да има същата звучна мелодия! Безкрайно щастливи сме, че го познаваме и че имаме честта да работим заедно и да бъде наш верен приятел! Пожелаваме на Иво още много вълнуващи пътувания до мечтани дестинации и неповторими моменти, запечатани умело в уникални кадри!
Разгледайте всички кадри от Sand Flat’s – Sun Beach / Оарай, Япония, заснети от Иво!